Панелките били най-здравите и най-устойчивите на земетресение

Какво би станало, ако България е разтърсена от бедствие в тези мащаби? Как се строят сградите у нас в момента и могат ли да издържат на подобни трусове?

Сеизмолозите са категорични, че към този момент опасност от силни земетресения в България няма. И афтършоците (по-леките повторни трусове), които наблюдаваме в Турция, няма как да окажат влияние на територията на България.
Какви са изискванията обаче за строеж у нас и какво може да компрометира сградите?

Общият брой на жилищните сгради у нас е малко над четири милиона. През четвъртото тримесечие на 2022 г. е започнал строежа на малко над 1200 жилищни сгради, показват данните от жилищния фонд на Националния статистически институт.

„Ако разгледаме най-генерално жилищния фонд. На първо място имам старо строителство, да кажем от преди 1944 г. Едните сгради отговорят в някаква степен на съвременните изисквания за сеизмичност и здравина, а има и сгради, които не отговарят на това“, казва Михаил Чобанов- строителен предприемач пред bTV.

След това във времето на социализма се е строяло основно панелно строителство и ЕПК. Странно или не панелните сгради са най-здравите и най-устойчивите генерално погледато.

За да бъдат най-устойчиви и най-здрави, обаче трябва да се поддържат, както правят в Германия, уточни строителният предприемач Михаил Чобанов.

„За съжаление в България в процеса на саниране на сградите не се обръща съществено внимание на тези въпроси“, категоричен е Чобанов.

През първите години на демокрацията започва така нареченото „ново строителство“. Чертежите са правени на ръка, но с напредването на технологиите, това остава в историята.

„С напредването на годините са се увеличили както изискванията към инженерите конструкторите за здравина, така са се появили и съвременни софтуери, които в много по-голяма степен помагат за това сградите да бъдат по сеизмично устойчиви“, твърди строителният предприемач.

При проектирането всяка сграда трябва да отговаря на конкретни сеизмични изисквания, след това започва и нейният строеж.

Един от документите удостоверяващ техническата изправност на градите е техническият паспорт. През 2021 г. тогавашният регионален министър Виолета Комитова отмени наредбата, която изискваше всяка сграда да притежава документа.

При сградите след 2007г. той се издава при строежа, а при по-старите, само ако извършва реконструкция. Причината - така сградата може да се компрометира.

„Старите сгради са тухлени или тухлени постройки със стоменобетонни плочи или са тухлени постройки с градоред. Сигурни са, ако не са променяни. Настройки, пристройки, не документирани – това е проблем. Най-страшното, дори не е това. Най-страшното е приземните етажи тези тухлени зидарии да са премахвани с цел оформяне на търговско помещение. Особено опасно е, когато фасадните стени са нарушавани. Те са укрепявани слагани са им някакви греди и колони, но тези допълнителни конструкции не могат да заменят тухлената стена, която изпълнява антисеизмичната роля“, обяснява инж. Марин Гергов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране са готови изпратят доброволци в пострадалите от земетресенията турски райони, за да помогнат с обследването на пострадалите сгради. „Ние събираме наши членове, но не мога да им дам подробности преди МРРБ да ми каже, че след примерно няколко дена ще пътуваме“, обяснява инж. Марин Гергов.

И така всяка промяна може да компрометира сградата, а камарата на инженерите са в пълна готовност да заминат за Турция, за да отидат на терен и да преценят, кои сгради от пострадалите, но не напълно разрушените са годни за живеене, но за тяхната логистика трябва да помогнат Министерството на регионалното развитие и благоустройството както и външно министерство, а до този момент това все още не е направено.